четвъртък, 10 юли 2014 г.

Размисли за духовността: Търпение

Търпението е добродетел, а също така е и сила. Търпението ни казва, че едно пътуване от хиляди километри започва с първата крачка и че ще достигнем нашата съдба стъпка по стъпка. Търпението ни учи да не прибързваме. Разбираме, че има причина и точен момент за всичко и това ни помага да се усмихваме пред  предизвикателствата на живота, осъзнавайки, че в действителност съществува отговор на всяка ситуация. И дори и да не можем да я видим, имаме познанието, че във всяка криза се крие една възможност.

С търпение се научаваме да разграничаваме и да откриваме всичко ценно и позитивно във всеки. Това, от което можем да се поучим, винаги ни помага да подобрим нашия начин на виждане и взаимоотношенията ни с другите.

С търпение се научаваме как да отстраним навика да сме твърде сурови и груби със себе си. И вместо това развиваме добродетелта да говорим на себе си с търпение, с нежност, както бихме говорили на едно дете. От тази позиция на търпение е много по-лесно да толерираме, да прощаваме и да се променяме. Един духовен принцип ни учи, че това, което не можем да дадем на себе си, не можем да го дадем и на другите. И така, да се учим и да коригираме себе си с търпение, се превръща в основа за да развием същото отношение и към другите.

Една майка учи детето си с любов и търпение, докато детето се научи. Нека бъдем като тази майка и да научим ума си как да има позитивни мисли и как да остави притесненията. И тогава, когато нашия ум има нужда да се успокои, ще ни се подчини.


Няма коментари:

Публикуване на коментар