Когато енергията на нашето съзнание е извън контрол, умът е в състояние на
безпокойство. Емоциите ни владеят. Решението е да се отдалечим от вътрешните бури,
да отстъпим встрани и да наблюдаваме урагана, оставяйки го да отмине.
Наблюдавайки като безпристрастен наблюдател, оттегляме енергията, от която се
нуждаят емоциите ни за да се поддържат.
Например, когато се ядосаме, казваме неща без да ги мислим, под емоционалния
натиск на гнева или реакцията. Когато се отдалечим и наблюдаваме гнева си, той
започва да затихва. Ако не се отдръпнем встрани от него, тогава той ще бъде
нашия владетел.
От друга страна, имаме нужда от силата да се освободим от влиянието на
другите. Непривързаността е тази сила. Ако не можем да сме непривързани към тяхното
влияние, не можем да държим мислите си под контрол. И това води към една
спирала, която ни води надолу, докато загубим нашето спокойствие.
Първата стъпка към непривързаността е да осъзнаеш, кой си като духовна
същност. Това ти позволява да се отдалечиш от твоята физическа идентичност и
целия неин свят от ограничени мисли и чувства и вместо това, да се свържеш с
твоята духовна същност на пълно спокойствие, сила и вътрешна стабилност.
Един нормален ден винаги ще е пълен с предизвикателства свързани с тази непривързаност. От една страна ще бъде
твоята духовна осъзнатост, но от друга страна ще бъде привличането към материалния
свят. Непривързаност не означава да се отделиш от света на материята, а просто
да бъдеш осъзнат за твоята духовна същност, докато живееш в него и играеш твоята
роля. Непривързаност означава да поддържаш вниманието си насочено към твоята
духовност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар