Размисли за духовността: Да се освободим от егото

Едно определение за егото е отъждествяването и привързаността към един грешен или фалшив образ за мен самия. Например, ако се отъждествявам с една професионална роля и я превърна в основа на моето самоуважение, допускам грешка, защото е повече от ясно, че не съм тази роля. Ролята е това, което правя, но не това, което съм. Това, което съм винаги е налице, а ролята може да престане да съществува в някой момент. Аз съм духовна личност, изпълнена с ценни качества и добродетели, със способност да разграничавам и да вземам решения. Моите истински богатства са вътре в мен.

Но, поради това, че сме се отделили от нашата истинска същност, търсим тези добродетели извън нас. Искаме да получим спокойствие, стабилност и любов отвън. Формулата на егото винаги е: “От това, което се случва, зависи как се чувствам”. Това означава да живея в свят на желания и очаквания, в илюзията, че обстоятелствата ще ми донесат тъй желаните спокойствие и щастие...един ден.

Духовната и правилна формула е: “Аз съм отговорен за създаването на моите чувства и състояние на осъзнатост и от тази позиция се справям с различните ситуации, които ми поднася живота”.

За да се освободим от егото, първо трябва ясно да установим, че то съществува и да спрем да подхранваме отношението и моделите на мислене, които възникват от тази ограничена осъзнатост. Едно лесно начало е да осъзнаем, че там, където има его, има и привързаност. Където има привързаност, чувстваме някакъв вид съпротива към промяната  в нас. А там, където има съпротива, има и страх - страх от това, че можем да загубим или че трябва да се откажем от обекта на нашата привързаност. Например, ако имам привързаност към моята професионална роля, ще чувствам съпротива към промяната и страх, че други могат да ми я отнемат или че мога да я загубя. Ролята се е превърнала в част от моята самоличност.

Аз-душата съм свободна от отъждествяване и привързаност. Моето оригинално състояние е дълбокото спокойствие и вътрешния мир. За това е много важно да медитираме и да чувстваме нашата истинска осъзнатост. По този начин можем ясно да различим кога сме в осъзнатост за нашата оригинална същност и кога сме във фалшивата и ограничена осъзнатост на егото.